Начало | Е-вестник | Успешните Ние | Винаги там

Винаги там

Кое е общото между повечето проекти, в които сте имали за задача за изпълнение през последните няколко години и възможността да отидете в Space Camp Turkey? Между сертификатите, които получаваме за свършената работа и годишната кампания за рециклиране? 

 

Ако първият отговор който ви идва на ум не е госпожа Татяна Димитрова, то може би имате нужда да прочетете тази статия.

Ние, учениците, имаме навика да се оплакваме от годишните проекти, които получаваме я по химия, я по Човекът и природата, а някои /8 клас/ без дори да изучават нито едното, нито другото. Да, проектите са допълнителна работа и да, в седми клас това само прибавя тежест към вече натоварения ни график. Има ли някой обаче, който би отрекъл че когато получи сертификат за участие в края на проекта, или просто едно "Много добра работа," е поне малко доволен? Все пак, след всички вложени усилия, да ти кажат че си се справил прекрасно ти доставя едно усещане за гордост и удовлетворение.

  А сега обърнете ситуацията. Ако вложиш много усилия в това, да дадеш на някого възможности да се изяви, а накрая той обира славата, къде оставаш ти? Рядко /почти никога/ някой те потупва по гърба, макар че ти си бил този, които е набивал на твърдоглави ученици с месеци как трябва да се работи и колко е важно. Междувременно, ти организираш документация, за да не се обърка нещо в последния момент и нещата да се случат.

  Някога въобще замисляли ли сте се да кажете на учител "Благодаря"?

  Госпожа Татяна Димитрова е организирала множество проекти през годините, дала е на много ученици възможности да се изявят (нищо, че в понякога те не са искали), само за да докажат, че могат. Но нима тя не доказва, справяйки се с всичко това без да се оплаква и да си проси благодарности, че всъщност и тя заслужава награда? Повечето хора, които не биват възнаградени за труда си, често просто отказват да го вършат. А тя продължава. И продължава. И продължава.

  Може би сама осъзнава, че нашите успехи се дължат на нея. Може би получава някакво вътрешно удовлетворение от това да види, че нейните деца, е не нечии други, са най-добрите. И в двата случая няма значение. 

  Нека се върнем на въпроса от по-рано: някога замисляли ли сте да кажете на учител "Благодаря"? Ей така, за каквото и да било, и наистина да го мислите, не просто по навик или защото ситуацията предполага? Защото, от време на време, трябва. Госпожа Димитрова не е единствения учител който помага в училище, просто е най-ярко откроилия се пример. Нима има учител, който няма да остане за консултация, или ще откаже помощ? Нима няма други учители, които работят допълнително, било то за да ни подготвят за състезания или защото имаме школи? Ако се замислите, всеки учител прави по нещо допълнително. И не е лошо най-накрая да осъзнаем че всичко това е за нас, и че трябва да го оценим малко повече. Така че, на празника на числото π или в понеделник, или когато и да е, просто поздравете някой учител и му благодарете. Тази обикновена дума означава доста за някои.

 

Станислава Димитрова, 8 клас

Лого - Международна награда на херцога на Единбург. One World Foundation LogoЕразъм+ Европейска програма за образование, обучение, младеж и спорт 2014-2020 г.Cambridge English Language Assessment preparation centre.

Ако имате допълнителни въпроси, не се колебайте да се свържете с нас.
02/ 971 33 00;
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

JavaScript must be enabled in order for you to use Google Maps.
However, it seems JavaScript is either disabled or not supported by your browser.
To view Google Maps, enable JavaScript by changing your browser options, and then try again.