Уважаеми абитуриенти,
Няма да скрия, че днес най-много ми се иска да ви наричам „мили приятели”, защото настъпва краят на нашите отношения като ученици и директор и идва една нова, надявам се даже по-здрава връзка, каквато е тя между приятели.
Заедно преминахме през вашите най-важни години на израстване като човешки същества и личности и през това време станахме много близки. Събраха ни празниците и делниците, радостите и тревогите, събраха ни съгласията и несъгласията, цялата онази богата палитра от човешки отношения, която е част от живота. А ние живяхме заедно – всеки ден, всеки час. Заедно преминахме през житейските предизвикателства и сега настъпва мигът на раздялата. За вас тази раздяла е очаквана, желана, вълнуваща, уверена съм и малко смущаваща. Сигурно се питате какво ще бъде, когато няма да ходим на училище, ще поглеждате часовника и ще си мислите – ето сега трябва да имаме математика, ще се събуждате с въпроса предадох ли навреме домашното, но …
много бързо, уверена съм в това, всекидневието ви ще се подреди в друг ритъм.
Това ще бъде новата мелодия на вашия нов живот като пораснали, зрели хора, преследващи своите нови цели, водени от амбициите, желанията и възможностите си. И в изграждането на този нов ритъм на бъдещия ви живот и ние, вашите учители, имаме голямо участие. Връзката ни, взаимодействието ни, общото ни ежедневие ми дава основание да вярвам във вас и да мисля за вас като за близки приятели.
Знам, че като всички ученици и вие сте мечтали и сте си представяли днешния ден с онази празничност в училищния двор, с която всяка година изпращаме абитуриентите. Знам, че сте правили наум сценарии и сте се виждали като действащи лица в онзи незабравим филм, в който досега сте били само зрители. Но признайте, че вашият филм е най-запомнящ се, че обстоятелствата ви превърнаха в участници в странен, неочакван и за всички дори шокиращ сценарий. По- оригинално и запомнящо се, единствено само ваше изпращане може да режисира само Животът – най-велият творец.
И всичко, което ни заобикаля и което определяме с думи като
извънредно, особено, неочаквано, странно … ни води категорично към една добре позната мисъл: ПРАЗНИКЪТ Е В ДУШАТА, носим го със себе си, където и да сме. Днес всички вие започвате своя нов и напук на всички обстоятелства, по-красив и щастлив живот. За последните два месеца ви се наложи да пораснете по-бързо, да съзреете и да се уверите, че бъдещето ви е във вашите ръце, че всеки може да мисли самостоятелно, че има основание да си повярва и да разчита на своите собствени знания и умения. Смея да твърдя, че всички ние в училище познаваме вашите способности и вярваме в тях.
Днес, на вашия последен ученически празник, който по много причини ще остане незабравим, искам да ви пожелая да не поставяте граници пред мечтите си, да ви привличат непознатото и неоткритото, да търсите и да намирате красотата на живота. И ако в прекрасния си житейски устрем почувствате нужда от опора с приказния свят на детството, с онези отминали и позабравени трепети, заповядайте в ПЧМГ, ние ще пазим детските ви спомени и винаги ще можете да се връщате при нас.
Бъдете здрави, работливи и упорити, каквито знам, че ви помогнахме да станете! Успешен и щастлив да е житейският ви път! На добър час!
С обич М. Влъчкова